Символите са езикът на природата. Които знаят, ги прочитат, които са ги забравили — ги гадаят. А обикновените хора имат други имена и тълкувания за туй, което гледат с очите си — и не виждат. Божествената идея, която лежи в основата на символа, е обвита с хиляди покривки. Снимането на която и да е от тях хората наричат знание; знаещите — мъдрост; а виждащите — приближаване при Светлината. И едните, и другите, и третите, когато се приближават до вътрешната същност, покрита от символа — добиват сила. За силата винаги е отговорен тоя, който я предава — а макар и по-малко — и тоя, който я получава. Който и да си — моли се искрено да не вземеш за себе си повече, отколкото е необходимо. И дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над твоето рамо.
Огънят
— Внимавай — огънят, през който ще минеш, ще те обгори, но няма да те изгори. Той е първична стихия. Наричат го скръб, нещастие, болест — той е винаги едно и също, но в различни степени и те приближава с различно намерение. Но ти, който си решил да минеш — бъди смел! Истинското злато, което носиш в себе си, ще остане непроменено. А когато огънят стане много силен — в тебе самия друг ще пламне — тоя на безсмъртието. Когато те се срещнат, тия два пламъци — ще настане мрак на първо време, но после ще дойде отвътре светлина — и всичко ще бъде осветено!
Морето
Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот, като че светът ще се събаря. Но не бой се! — В тебе също ще се вдигнат вълните на живота— силни и мощни, ще се сблъскат те с тях и ще се пръснат облаците. И животът, който е в тебе, ще погълне морето. Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега е било като мъгла — и ще закрачиш отново напред. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки в плът облечен приема...
Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си — и светлината ще обземе тъмнината — и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й — и ще потъне огънят й в морето — и ще изгасне. Ръка ще простре тя — и огнени змии ще попъплят. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето. Тогава тя ще се наведе, ще ти се поклони и ще каже: Познах те, Господарю мой, Владетелю на живота — пристъпи и мини, защото те чакам!
Бездната
Ще пристъпиш и ще минеш над бездната, в която безброй същества ще протягат ръце към светлината, която ще блести над твоята глава —- и подножие на нозете ти ще бъде.
Ще вървиш като цар след победа — сподирен от невидим хор души, ще дойдеш до вратата и ще похлопаш. Блажен е онзи, който когато хлопа, го чуват и му отварят!
